БЕЗПЪТИЦАТА НА ЕВРОЛЕВИТЕ

Без пълноценен национален суверенитет лявата политика е мираж. Социално-икономически, ЕС е крайнодесен, свръхелитарен, противонароден проект, далеч надминаващ фашизма, и в неговите рамки лявото е обречено на провал. Идеята за реформиран, социален ЕС, изповядвана от тъй наречената „радикална левица“ в страни като Гърция, Франция, Испания, е крайно наивна, неосъществима и помага единствено на неолибералното статукво. Същевременно неспособността на уж левите партии да водят икономическа политика, която да е в полза на мнозинството от гражданите, оставя празно пространство, от което, рано или късно, се възползва тъй наречената „крайна десница“ – засега Националният фронт на Льо Пен го прави най-успешно.

Вместо старомодните войни между държавите, тече война на наддържавния финансов елит срещу народите, особено силна срещу народите най-отдалечени от властовите центрове на този елит. Заблуждават (се) днешните привърженици на отживелия интернационализъм, които не виждат, че антинационалният ред, поддържан от ЕС, е и антисоциален ред. Te не разбират, че без суверенни държави няма и суверенни народи, няма как да има и социална справедливост, няма как да има и истинска лична свобода. Когато една общоевропейска, независима от всички правителства и народи централна банка определя финансовия дневен ред за всички държави в Еврозоната с оглед само на интересите на кастата, която я е създала, няма място за никаква истинска политика, още по-малко пък лява.

Това вече бе доказано красноречиво при горчивия опит на Гърция с „героичното“ безсилие на Ципрас, който нелепо се опита да победи брюкселско-берлинските кръвопийци в неравна битка по техните правила. По-твърдата, но все така наивно евроцентрична позиция на Варуфакис и Меланшон, също няма как да донесе друг резултат, освен поредния показен провал на либералното „проевропейско“ левичарство.

В оковите на Еврозоната, без собствена валута, националните правителства са слуги, волни или неволни, на Европейската централна банка. От това следва неизбежно задълбочаване на бедността, безработицата и неравенството, заболеваемостта и отчаянието. Така яловата традиционна левица на Европа продължава да работи в полза на неолибералния мит на Тачър, че „няма алтернатива“.

Друг път има – социален и национален. Независима държавност, която работи за общото благо, като впряга силите на всички свои способни на полезен труд граждани и ги възнаграждава справедливо.

 

КОНСТАНТИН ЦВЕТАНОВ

Коментари

comments

One comment on “БЕЗПЪТИЦАТА НА ЕВРОЛЕВИТЕ
  1. Румяна Иванова каза:

    Г-н Цветанов,
    Вашите съждения и изводи за безпътицата на евролевицата има много неточности.ЕС никога не е бил социално- икономически съюз.Надявам се думичката фашизъм да сте я употребил случайно,емоционално.ЕС,още от зората на своето създаване е икономически съюз,а социалната политика е задължение и правомощие на всяка една държава.
    Няма такава идея за реформиране на ЕС в социален.Тя не се обсъжда официално и дефакто и деюре е невъзможна.
    Ако Гърция е във финансов гърч и не само финансов,то е поради тарикатлъка на управляващите го,поради неграмотността на елита им.Те хем искат да се развиват,хем да се ползват от помощта на съюза максимално,хем да им опростят заемите.Виктор Орбан също се опитва в рамките на съюза да си работи по неговите си национални правила и го прави доста умело, възползвайки се от еврофондовете максимално и незачитайки Директивите на ЕС.Мари Льо Пен и нейната партия са друга история.Интересно кой я определя като дясноцентристка.Да, тя е патриотична по своите възгледи,но ако се вгледаме в нейната платформа – тя иска незабавно връщане на четирите части на суверенитета- териториален,законодателен,банково-икономически и монетарен.Профилът на нейните избиратели е разнороден.Това,което се случи в западноевропейския капиталистически свят по разрушителния неолиберален модел ще роди друг свят, друга система,друг строй.Предстои да видим.А, дотогава трябва да си вкараме ред в нашата си държава, което ще рече:отмяна на валутния борд и въвеждане на национална валута лев при плаващ курс и възраждане на икономиката, ведно с програмата за пълна заетост, т.е. програмата на ДПЗЦС.Но първо ще има революция,защото по мирен път в България това не може да се случи.Хубаво е, че има уникална програма за след това, защото след това ще бъде също трудно.А, левичарството да оставим на всяка една страна да си го развива и тълкува по своему.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*